ОБЩИНА РУЕН

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ 2007-2013

СЪДЪРЖАНИЕ

 

УВОД.. 3

РЕЗЮМЕ.. 6

АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ.. 7

ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА.. 7

ИНФРАСТРУКТУРА.. 17

Транспортна инфраструктура.. 17

Водоснабдяване и канализация.. 18

Съобщителна система.. 19

Електроснабдяване и алтернативни източници на енергия.. 19

          ОКОЛНА СРЕДА И УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

ДЕМОГРАФИЯ И ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ.. 31

Население.. 32

Заетост и безработица.. 35

Социална инфраструктура.. 38

Образование.. 38

Спортна инфраструктура.. 39

Културно наследство.. 39

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБЩИНСКАТА ИКОНОМИКА.. 41

Състояние и тенденции.. 41

Селско стопанство.. 42

Горско стопанство.. 44

Промишленост.. 44

Туризъм... 45

Публични разходи.. 45

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА РУЕН.. 49

ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕ.. 50

ПРИОРИТЕТИ.. 50

Приоритет 1 “Създаване на конкурентоспособна общинска икономика”  50

Приоритет 2 “Развитие на базовата  инфраструктура”. 53

Приоритет 3 “Развитие на човешките ресурси”. 62

Приоритет 4 “Развитие на експертния капацитет на община Руен”  65

Приоритет 5 “Развитие на конкурентноспособно земеделие основано на  принципите за устойчиво управление на земите”. 65

                            

ПУБЛИЧНОСТ И ПРОЗРАЧНОСТ ПРИ ОБСЪЖДАНЕ,  СЪГЛАСУВАНЕ И РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПЛАНА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА РУЕН.. 69

ПАРТНЬОРСТВО.. 69

ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРОЦЕСА НА ПОДГОТОВКА, ОБСЪЖДАНЕ, СЪГЛАСУВАНЕ И КОНТРОЛ НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ.. 70

МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА.. 71

Приложение 1. Таблица за финансова реализация към общински план за развитие на община Руен (2007 -2013) 73

УВОД

Общинският план за развитие на Община Руен е разработен в съответствие с изискванията на Закона за регионално развитие, приет от Народното Събрание на Република България през м. февруари 2004 г., публикуван в ДВ, бр. 14 от 20.02.2004г.

Той определя целите и приоритетите за развитието на община Руен като елемент на развитието на страната и в частност на Югоизточния район за планиране. Неотменима част от Плана за развитие е Индикативната финансова таблица за реализация.

Общинският план за развитие е разработен в съответствие с предвижданията за Областната стратегия и схема за развитие и устройство на област Бургас и Националната стратегия за регионално развитие. Неговата структура позволява той да бъде координирано управляван и да допринесе за реализацията на  Плана за развитие на плановия район на Република България и за осъществяването на общата регионална политика на страната, залегнали в Наредбата за условията и реда за приемане, финансиране и изпълнение на стратегиите, плановете и програмите за регионално развитие, Раздел ІІІ Областни стратегии.

Основополагащи при разработване на Плана за  регионално развитие са целите и принципите на кохезионната политика на ЕС, която е насочена  към намаляване на регионалните различия. Съгласно чл. 158 от Договора за ЕС, Общността ще насърчава нейното ця­лостно хармонично развитие чрез създаване и провеждане на действия, водещи до засилване на социалното и икономическото й сближаване. В частност, Общността си е поставила за цел да намали различията между равнищата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните райони, включително и на селските райони.

Планът отчита целите на Структурните фондове и Фонд “Сближаване”[1], като основни инструменти за финансиране на дейностите на регионалната политика, а така също целите и приоритетите на ключовите документи на Общността- Стратегията от Лисабон и Стратегията от Гьотеборг.

Друг важен фактор, който е отчетен в разработването на Плана, е ускореният процес на икономическо преструктуриране в рамките на ЕС, като резултат от глобализацията, технологичната революция, развитието на икономика и общество основани на знанието при отчитане на принципите на устойчивото развитие. Стремежът за по-балансирано разпределение на икономическите дейности на територията на ЕС понижава риска от пречки при растежа, запазване на европейския обществен модел и поддържане на социално сближаване. Всички тези пре­дизвикателства стоят и пред българските региони и се конкретизират в Плана за развитие на Община Руен.        

Отчетени са основ­ните цели и приоритети на разработените стратегически документи, попадащи във време­вия хоризонт на Плана за развитие като: Стратегията по зае­тостта (2004-2010 г), Стратегията за насърчаване развитието на малки и средни предприя­тия (2002-2006 г.), Иновационната стратегия, Стратегията за насърчаване на инвестициите (2005-2010 г.), Националната стратегия за околната среда (2005-2014 г.), Националната жилищна стратегия, Стра­тегията за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в средното образование, Националната стратегия за продължаващото професионално обучение (2005-2010 г.), Националната здравна стратегия (2001-2006 г.) и др.

 Планът има дългосрочен характер и обхваща периода 2007-2013 г. През този период се очаква:

-         България да е страна членка в Европейския съюз и да изгради администрати­вен капацитет за успешна интеграция в структурите на ЕС и прила­гане на структурните инструменти на национално, регионално и местно ниво,

-         ефективно да прилага политиката за икономическо, социално и териториално сближаване като страна – членка на ЕС, в периода след 2007 г.

Главната цел на регионалното развитие според Националната стратегия за регионално развитие за периода до 2015 г. е постигане на устойчиво и балансирано развитие на районите в Република България.

Тази цел съответства изцяло на целите на регионалното развитие, определени със Закона за регионално развитие на Ре­публика България.

Предвид предстоящото членство на Република България в ЕС, тази цел съответства и на основната цел на политиката за социално-икономическо сближаване на ЕС.

Устойчивото и балансирано развитие на районите изисква нови количествени и качествени изменения в регионалното развитие, обхващащи всички елементи на това развитие и водещи до хармонично и балансирано интегриране на цялата територия на страната. Този подход е намерил мястото си във всички основни компоненти на Плана за развитие на Община Руен.

Общинският план за развитие на Община Руен е изготвен за периода 2007 – 2013 година, но заедно с това определя основните краткосрочни направления за развитие на общината до 2006 година, период, в който ще се осъществи прехода от периода на пред-присъединяване към ЕС към пълноправно членство и участие в регионалната и секторни политики на Европейския съюз. През този период ще започне и осъществяването на конкретни проекти, които ще продължат реализацията си през следващите години след 2007 години и ще предпоставят някои от основните специфични цели и мерки в основната част на Плана.

Общинският  план за развитие  на Община Руен съдържа: анализ на икономическото и социалното развитие на общината; анализ на силни и слаби страни,предимства и заплахи; приоритетите и специфичните цели и мерки за развитие  на общината;  индикативна финансова таблица, обобщаваща възможните  ресурси за реализация на дейностите и проекти;  реда и начина за осигуряване на информация, публичност, мониторинг и контрол на изпълнението, оценка на реализацията на  плана.

Основните методи, използвани при разработването на Общинския план на развитие на община Руен са:

·        балансирано и поетапно планиране на ресурсите на базата на анализ на ситуацията и постигнатите през последните 4 години резултати;

·        интегрирано развитие на дейностите в съответствие с ресурсите, традициите, националната и регионална рамка за развитие;

·        идентифициране на спецификата на общината и ориентиране на ресурсите и дейностите в посока нейното развитие.

            Принципите, на които се базира Планът на развитие са изцяло подчинени на принципите на балансираното развитие на политиката на Европейския съюз за регионално развитие - единен подход; концентрация на ресурсите; партньорство, публичност и прозрачност, допълняемост на финансирането, координация на дейностите, съгласуваност  на политиките, инструментите и дейностите, спазване на законовата и под-законова нормативна уредба на страната и регулациите на Европейския съюз.

            Екипът от специалисти, изработил Плана за развитие на Община Руен се състои от високо квалифицирани експерти в областта на планиране и програмиране на Регионалната политика, селско стопанство, базисна и социална инфраструктура, Европейски предприсъединителни инструменти и Структурни политики и фондове, околна среда, култура и образование, паметници на културата. Те имат опит  както в разработването на подобни планове, така и в разработването на национални планови и стратегически документи. Всеки един от тях в своя профил  се съобразява с регулациите и тенденциите за развитие на политиките на Европейския съюз на базата на опита си от работа в съвещателни международни органи на Европейския съюз.

            Основен фактор при разработването на Плана е и управленския екип на Общинската администрация, който активно и ефективно участва на всички нива на подготовка на документа – от събирането на необходимата информация, през дискусиите за определяне на конкретни мерки, до дефинирането на релевантни на ресурсите и специфични за общината цели.

 

РЕЗЮМЕ

Община Руен е разположена в северната част на област Бургас и Югоизгочния район за планиране на Република България. Урбанистичната структура се характеризира с множество населени места без наличие на голям административен и икономически център.

На територията на общината са регистрирани 327 стопански субекта. Броят на активните фирми е 99. От функциониращите фирми 95 са микропредприятия, а само 4 са предприятията с персонал до 100 човека. Като еднолични търговци са регистрирани 90% от стопанските субекти. Най-голям е относителният дял на регистрираните фирми в търговията (43%), транспортни фирми (21%), обществено хранене и хотелиерство (16%) и селското стопанство (5%).

Ключов проблем със сериозна социално-икономическа значимост е и бъдещето на тютюнопроизводството в региона, давало години наред поминък на хиляди семейства.

Днес възможностите за икономическо развитие са свързани с:

-         отсъствието на замърсяване на околната среда е възможност за производство на екологично чиста селскостопанска продукция;

-         близостта на черноморското крайбрежие предоставя нов вид поминък за жителите на общината , за  реализирането на проекти за популяризирането и предлагането на туристически продукти обхващащи екологичен, селски и ловен туризъм предназначени за масовия туристически поток

-         активен инвестиционен маркетинг за привличане на частни инвестиции в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост

-         възможностите за експлоатация на находищата на диворастящи гъби и билки, както и култивирането на лечебни растения.

 

Демографската ситуация в общината се характеризира с благоприятна възрастова структура и положителен  прираст. Безработицата трайно намалява.

Дефинираната дългосрочна цел на развитие определя Община Руен като привлекателно място за живеене, осигуряващо условия за професионална реализация, с развита конкурентноспособна и диверсифицирана местна икономика, запазена природна и жизнена среда.

Изведените приоритети акцентират върху комплексното  развитие на икономиката, човешките ресурси, техническата и социална инфраструктура, подкрепяни от силна местна власт.

 

 

АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Община Руен е разположена в северозападната част на област Бургас върху площ от 689,9 кв. км. Граничи с общините Поморие, Сунгурларе, Карнобат, Айтос,  Смядово, Дългопол и Долни чифлик.  Общината е съставена от 42 населени места, от които най-големи са общинският център с. Руен (2314 души), Люляково, Планиница и Трънак. Две от населените места (Дюля и Китка) са без постоянно население.

Географско положение Община Руен се намира между 42º38´ и 42º59´ северна ширина и 27º08´ и 24º31´ източна дължина по Гринуич.

Територията се намира в Източна Стара планина и от части в района на задбалканските полета. Горите и горските площи са разположени по склоновете на Карнобатско- Айтоската планина, Котленско – Върбишката и Еминско – Камчийската планина

 

Източна Стара планина

 

На територията на общината средната й височина е едва 365м. За сметка на това, тя се разширява значително, като се разделя от надлъжната долина на р.Луда камчия на две планински и хълмисти редици, с най-общи названия Матор планина и Удвой планина.

До пролома на р.Луда Камчия се простира Котленско-Върбишкия дял на Матор планина, чието било се спуска стръмно на север с отвесни откоси от твърд варовик, на юг се спускат разклонения които се характеризират с по-високи надморски височини, спрямо останалата част от района и типично планински характер .

Основното било спускащо се на югоизток започва от “Томрукова чешма” на 715,5 м.н.в, минава през местностите “Миризлив кладенец” и “Богданова нива” до “Средното бърдо”, което е изградено от варовити мергели и се спуска над с.Планиница.

Другите била са значително по-къси, следят посока юг-югоизток и се губят в плитките, но силно изровени дерета.

Източно от пролома на р.Луда Камчия главното морфографско било следва ниския, широк и плосък Еминско- Камчийски дял на Матор-планина.

Релефът тук има нископланински и хълмист характер и едва надхвърля 500м.н.в.

Добре изразено е билото на Еминската планина, което започва от с.Дъскотна минава през местността “Крепостта” (616.1м.н.в) – най-високата точка на този дял, спуска се до с.Добра поляна  и с.Сини рид и продължава в Източната посока на територията на държавно лесничейство “Несебър” .

От него при с.Добра поляна в североизточна посока се отделя билото, което минава през с.Топчийско и при местността “Дъбравата”(400,1м.н.в) се слива с централното било на Камчийската планина .

То от своя страна, започва от с.Дропла и тръгва на изток през селата Ясеново, Снежа, Заимчево и месностите “Дъбравата” и “Богдана” .

Ниската Карнобатска планина се свързва с хълмистите Айтоски възвишения и общо образуват източния дял на Удвой планина , като най- високата им точка достига 580,5 м.н.в.

Между северната и южната планински редици се простира Лудокамчийското понижение, което се характеризира с алувиално- делувиалните си наноси образувани през Кватернера, залесени на места с тополови култури.

                      Денивелацията между билата и доловете се движи в рамките от 200-300 м. Това се дължи на по-слабите нагъвателни процеси през Неогена, които са оформили съвременната долинна система.

Над 46% от склоновете в Старопланинската част  са наклонени, 31.8 % са стръмни, а много стръмните терени не надвишават 4.4%. Изложенията са твърде разнообразни , като се очертава едно незначително преобладание на сенчестите изложения, дължащо се на общото изложение на главните била в източна-североизточна посока.

Надморската височина  варира от 200-700м.н.в

 

Хидроложки условия

Силно нагънатия терен в района  е позволил да се образува сравнително гъста хидрографската мрежа – от 0,5 до 2км. на 1кв.км.площ. всичките водни течения на територията на община Руен се вливат в Черно море.

 

        Река Луда Камчия, която е десен приток на р.Камчия извира от Сливенската планина под прохода “Вратник” .Тече в широко каменливо легло с много прагове и меандри, навлиза на територията на Община Руен в землището на с.Скалак.  върви в източната посока до с.Дъскотна , където прави голям завой на североизток и прорязва главното Старопланинско било с един от най-живописните проломи. Преди вливането и в р.Голяма Камчия на нея е построен язовир “Цонево” малка част от който попада в района на общината. Общата дължина на р.Луда Камчия е 200.9 км, а на територията на община Руен 38.7 км. Обща площ на водосборния басейн на реката е 1612 кв.км., средният годишен отток при с.Добромир е 8,26 куб.м /сек. изобилните зимни валежи , част от които падат във вид на дъжд , обуславят големият зимен отток чийто максимум е през м.март (18.45%). най-малките средномесечни отточни количества са през октомври (1.35%) и са свързани със слабото овлажнение в края на лятото и началото на есента.

 

·         Балабан дере събира водите в района от местността “Дъбравата” до р.Луда Камчия, в която се влива преди яз.”Цонево”. Дължината му е около 14,6км.

 

Бреговете му на места са много стръмни, с огромни скални тераси и каменисто легло с прагове. Тук се намират скалните образования “Свинската глава”, “Професора” и “Костенурката” които са обявени за Природни забележителности. Характерът и дебитът на Балабан дере не се отличават много от този на р.Елешница.  най-високите му води са около февруари-март, а най-ниските през есентта.

 

Казанската река води началото си от “Хусареки дол” и “Новата река” землището на с.Снягово. Събира водите на “Дъбов дол, “Поров дол”, “Вълчи дол” и др. северно от с.Дъскотна се влива в р.Луда Камчия. Тя е сравнително къса река, но има достатъчно дебит , за да не пресъхва през лятото.

          Шиваровска река (Голямата река) извира от землището на с.Зайчар. под име “Големиядол” при с.Ябълчево , върви успоредно по шосето Айтос-Провадия, през с.Ширварово . Западно от с.Дъскотна се влива в р.Луда камчия. Дължината и е около 17.2 км. има сравнително постоянен дебит, който допълнително се регулира от язовир “Свинската локва”, построен в горното и течение.

 Дюлева река е най-големия десен приток на р.Луда Камчия и събира водите си от    Котленско-Върбишкия дял на Източна Стара Планина. носи името на с.Дюля, през чието землище преминава. в горното си течение реката има стръмни брегове и тясно дъно, но в долното си течение се разлива в широко , меандриращо легло. Има сравнително постоянен дебит с най-високи води през март месец. Дължината и е около 7.3 км.

Други по-малки водни течения, които директно се вливат в р.Луда Камчия са: Големият дол, Широкия дол, Орлов дол, скалния дол и др. те са значително по-къси, с непостоянен дебит и често пресъхват в края на лятото и началото на есента.  

Хаджийска река се разпростира на 48 км. от територията на община Руен, навлиза в територията на община Поморие след което се влива в “Черно море”.Извира от планинския масив край с.Руен – посока с.Добра поляна. По протежението и се намират четери микроязовира 1.”До летището “, 2.”Айлямаза”, 3.”РъжицаІ “Дермен дере” и 4.Ръжица ІІ . р.Хаджийска  има огромно стопанско значение, поради преминаването си през долините на селата Руен, Ръжица и Просеник където се отглеждат зеленчукови култури.

 

Геоложки строеж и петрографски състав

 

Геоложкият строеж и петрографски състав на района е сравнително еднообразен.Община Руен попада в Източнобалканската тектонска зона(Флишки Балкан).Той е представен основно от седиментни скали-пясъчници, мергели, варовици и кватернерни наслаги от пясъци и чакъли и едва 0.6% са вулканичните скали-раздробени андезити,смесени също със седименти.

 

Пясъчници

Представляват седиментни скали с характерния за района флишки облик-редуване на различни по дебелина пластове.Пясъчниците обикновено са по-дебелослойни от 1 до 5 м. Изградени са от кварц,фелдшпати,слюди(мусковит и биотит)и филити.Спойката е от 10%-15% и в повечето случаи е глинесто-варовита.Цветът на пясъчниците обикновено е сиво синкав ,но при изветряне добиват характерен сиво жълтеникав или ръждиво жълтеникав цвят.Те са силно изветрели и напукани както в хоризонтална,така и във вертикална посока, лесноразрушими скали. При дебелопластовите пясъчници е характерно сферичното, кълбесто изветряне(пясъчници конкреции), докато тънкопластовите се изветрят на ситно начупени шистовидни плочки. Върху тях са се формирали канелени горски почви с различна мощност,на места ерозирани,плитки и сухи.В равнинния район,при по-специфични растителни условия, върху тях са се образували и чернозем-смолници. Напукаността и различните степени на изветряне са благоприятни фактори за развитието в дълбочина на кореновата система на дървесните видове, дори и при относително малка мощност на почвените хоризонти.

 

 

Варовити мергели

 

    Както вече се спомена,по-компактно тези скали се разкриват в районите северно от селата

Рупча, Планиница и Каравелово и южно от с.Билка,но из целия район и особено в Карноба-тско-Айтоската планина има мергелни ивици и пластове всред слоевете от пясъчници Върху тях също са се формирали канелени горски почви.

 

 

Песъчливи варовици

 

   Представляват седиментни скали, съставени предимно от калциев карбонат(65-70 %),

теригенни зърна и варовита спойка. Варовиците имат ясно изразена градационна слоистост, при която долните части на пласта представляват едрозърнест песъчлив варовик.Те са сивобели или сивокремави на цвят, органогенни по състав и слабо окарстени. Образувания скален венец с дължина над 37 км завършва със забележителния природен феномен”Чудните скали”,получен при изветрянето на варовиците.

 

 

Пясъци и чакъли

 

     Представляват не споени седиментни скали, които са наслоявани от Плиоцена, пред Кватернера, та до наши дни по речните тераси на р.Луда Камчия и р.Хаджийска в равнинните терени в подножията на Карнобатско-Айтоската и Еминската планина. Пясъците с разно зърнести, рахли или слабо споени, сивожълтеникави, с добре изразена костслоистост.Чакълите са изградени от добре заоблени или ръбести, разнообразни по състав късове.Обикновено идват като изклинващи лещи сред пясъците, което не дава възможност двата типа скали да се разделят и да се разглеждат поотделно. Местонахождението им на територията на общината е по долината р.Луда Камчия и р.Хаджийска. Изключително благоприятни са за образуването на дълбоки и леки алувиално-делувиални почви.

 

Климатични условия

 

    Задбалкански нископланински климатичен район изцяло дава климатичната характеристика на Руенския регион

 

      Характеристика на Задбалкански нископланински климатичен район.

 

      Този климатичен район заема източните части на Стара планина. Оформил се е район с надморска височина от 200 до 700 по склоновете на Карнобатско – Айтоската, Котленско – Върбишката и Еменско- Камчийсдката планинска верига. Теренът е предимно хълмист и само в  северните части нископланински. Зимата е по- студена - средната температура за януари месец е от 0 до-1.5° C(0.6°C по данни за метереологична станция с.Люляково).Абсолютните минимални температури обаче не са много ниски, което се дължи на преобладаването на хълмистите и наклонени терени, които не създават благоприятни условия за задържане на студен въздух.Валежите през зимата са от 130м-200м(142мм по данни за метеорологична станция с.Люляково)като повече от 50% от тях са от дъжд.Снежната покривка е по устойчива само в най- високите части,но и там не се задържа повече от 20-25 дни.Най често мъгли се явяват през този сезон, като за тримесичието декември,януари и февруари мъгливите дни са около 15 .Зимните ветрове са най-силни и достигат средна максимална скорост 2.9м/сек.Пролетта настъпва по-късно и средната денонощна температура на въздуха се задържа трайно над 10° C едва към 25 април(12април по данни на метеорологичната станция на с.Люляково).Тя е сравнително хладна,обаче тук няма благоприятни условия за късни интензивни мразове.Липсата на късни мразове съдейства за по- безопасното развитие на дървесните видове.Валежите през този сезон са почти като зимните и достигат 150-200мм(154мм по данни на метеорологичната станция на с.Люляково).Лятото е относително хладно-средната температура през юли месец е около 21° C(22.1° C по данни на метеорологичната станция на с.Люляково).Сумата на летните валежи се запазва същата от 150-200мм(140мм по данни на метеорологичната станция на с.Люляково).Тук не се забелязват характерните за равнината засушавания, но въздушната и почвената влага силно намаляват в края на август месец.Тава е най- тихият сезон-духат предимно североизточни или северозападни ветрове със средна скорост не повече от 1.6м/сек.Есента и в този климатичен район е по топла от пролетта.Средните температури падат под 10° C след 25 октомври, а първите есенни мразове се появяват достатъчно късно(7октомври по данни за метереологична станция с.Люляково),за да не влияят отрицателно на растителността.Сумата на валежите през този сезон леко спада до нивото на зимните валежи и е между 130-200мм.(137мм по данни за метереологична станция с.Люляково).

     Общо в задбалканския нископланински климатичен район средната годишна температура на въздуха е11.3° C.Средната годишна температура на почвата 2см под

повърхноста е с около 2° C по висока от тази на въздуха(13.1° C ,като слабо намалява в дълбочина до 10см-12.7° C и след това отново започва да се покачва на 20см вече е 12.8° C .Средната годишна сума на валежите е 550-800мм(573мм по данни за метереологична станция с.Люляково)и както се установи по горе,е разпределена равномерно по сезони,което е характерно за преходните към средиземноморски валежен режим райони.Броят на дните с магли поради хълмистия-планинския терен е около 29,като мъглата се задържа предимно в котловините и речните долини.И този климатичен район е доста тих – 57.5 от дните в годината изобщо не духат ветрове.Средната годишна скорост на вятъра е 2.2м/сек и най често духат северни и североизточни ветрове.Вегетационния период за района е около 6-6.5месеца за района.

     Може да се направи обобщение като климатът се определи като умереноконтинен -

тален с преобладаващо черноморско влияние в източната част на общината. Средните годишни температури варират от 8°C във високопланинските части до 11°C по долината на р.Луда Камчия. Средната температура през м.януари е около 1°C, а през м. юли - 24-26 °C. Зимата е сравнително мека поради близостта до морето, пролетта  - хладна, лятото е горещо с голям брой слънчеви дни, а есента е продължителна и топла.

 

Почви

 

Сравнително еднообразния географски състав определя и ограничените възможности за развитие на много различни почвени типове в Руенска община. Тук се срещат три основни почвени типа – канелени горски почви, чернозем - смолници и наносни почви. Влияние върху образуването им са оказали денивелация на района, акумулативната дейност на водните течения и различните видове растителни формации. Канелено- горските почви и чернозем смолниците са излужени в една или др. степен, а наносните почви са алувиално-делувиални.

От трите вида почви основен дял заемат канелено-горските почви около 95%, и чернозем-смолниците са около 3,5% и алувиално-делувиалните около 1,5%

 

Най-разпространени са канелените горски почви, а северните части от територията са заети от излужени и сиви горски почви. Канелените и планинските горски  почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн,  лозя и трайни насаждения. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. За развитието на ерозия допринасят и относително голямото вертикално разчленение на релефа и обезлесяването на значителни участъци от горите. Почвената ерозия оказва неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство, като решение на проблема е провеждането на регулярни мероприятия по залесяване.

По поречията на реките има планинско-ливадни и алувиално-ливадни почви, подходящи за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури.

Води

Водните ресурси на общината се формират от р. Луда Камчия, р. Хаджийска и 17 микроязовира и водоема с местно значение, които представляват ресурс за развитие на поливно земеделие и  възстановяване на хидромелиоративната система. Общината се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси.

 

СПИСЪК НА ЯЗОВИРИТЕ В ОБЩИНА РУЕН

 

№ по ред

Наименование

Населено място

Площ

Тел.на кметове по населени места

Забележка

1.

“Ябълчево 1”

с.Ябълчево

799 дка.

05944/6357

 

2.

“Ябъчево2”

(Маджарски)

с.Ябълчево

260 дка

05944/6357

 

3.

“Над Вресово”

с.Вресово/с.Зайчар

99дка

05943/263

 

4.

“Батака”

с.Вресово

19 дка

05943/263

 

5.

“Ръжица 1”

(Дермендере)

с.Ръжица

112 дка

Предадени на сдружение за напояване с.Ръжица

Председател

Георги Недев

Тел:0889624357

6.

“Ръжица”2

с.Ръжица

236дка

 

 

7.

“До летището”

с.Руен

22 дка

05944/6233 вътр.16

Пресъхнал

8.

“Айлямаза”

с.Руен

77 дка.

05944/6233 вътр.16

 

9.

“Край селото”

с.Скалак

3 дка.

05941/220

 

10.

“Скъсания”

с.Скалак

37 дка.

05944/220

 

11.

“Старото шосе”

с.Трънак

9 дка.

05946/20-80

Пресъхнал

12.

“До селото”

с.Трънак

4 дка.

05946/20-80

Пресъхнал

13.

“Баража”

с.Добра поляна

6 дка.

05948/22-02

Пресъхнал

14.

“Узунджа”

с.Добра поляна

8 дка.

05948/22-02

 

15.

“Под Рупча”

с.Рупча

 

05942/21-17

 

16.

“Рупча”

с.Рупча

 

05942/21-17

Пресъхнал

17.

“Блатото”

с.Планиница

 

05949/325

 

 

Полезни изкопаеми

Община Руен е сравнително бедна на полезни изкопаеми. Южно от общинския център с. Руен е разположено голямо находище на глина за строителна керамика, кариери за добив на камък за строителството и варовик функционират край с. Добромир.

 

ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

 

 

Защитени местности:

 

- “Трите цера” (площ 1,5ха, естествено нахдище на червен божур).

- “Вековният цер”(Височина 26м, диаметър 2м. и възраст над 200г.)

Природни забележителности :

 

- “Костенурката” (площ 0,1 ха, скално образувание);

- “Свинската глава” (площ 0,5 ха, скално образувание);

- “Професора” (площ 5,0ха, скално образувание);

- “Чудните скали” на границата между община Руен и община Дългопол

 

Други характерни забележителности на природата, необявени по смисъла на закона за защитените територии

-“Пощата” – Характерно дърво с хралупа нямащо аналог, служело за предаване на писма  по време на съпротивата и затова се нарича “Пощата”

- “Момини гърди”- естествено скално образувание с форма на женски бюст

-“Затворен камък”- скално образувание с множество гнезда на скален орел

-“Белия камък” – голяма каменна скала

-“Средната скала”- каменно образувание

-“Високата скала” – каменно образувание

-“Ярамаз кая”- Интересно скално образувание с нагънат релеф и червеникав цвят. В превод означава “Непотребната скала”

- Река “Луда Камчия”

- Водопад на самата р.“Бяла река”

- Мост “Чуветлян” на р.”Бяла река” – Граден от дялан камък

 

ПЕЩЕРИТЕ В ОБЩИНА РУЕН

 

 

Пещера или пропаст

Местоположение

дължина

Денив.

Видяна

Голямата пещера

с.Ясеново, общ.Руен

91

28

818

Терзийската пещера

С.Добромир,общ.Руен

84

16

946

Вълча дупка

С.Рупча, общ.Руен

51

10

876

Хайдушко – партизанската

С.Билка, общ.Руен

34

2

842

Боазката дупка

С.Дъскотна,общ.Руен

25

0

860

Ярешката пещера

С.Топчийско,общ.Руен

21

3

915

Язовината

С.Рупча, общ.Руен

19

0

833

Промката

С.Ясеново, общ.Руен

16

18

818

Ваклината дупка

С.Топчийско,общ.Руен

16

0

843

Мечата дупка

С.Руен,общ.Руен

14

0

838

Курт кая

С.Рупча, общ.Руен

14

0

853

Лисичарника

С.Рупча, общ.Руен

14

0

815

Лисунгера

С.Топчийско,общ.Руен

14

2

817

Терзиева дупка

С.Добромир,общ.Руен

14

6

868

Кьоклика

С.Топчийско,общ.Руен

11

0

870

Дупката при старите лозя

С.Каменяк, общ.Руен

11

7

863

 

 

 

 

Списък на защитените растения на територията на Община Руен

 

 

 

 

  1. PAEONIA PEREGRINA MILL. ( PAEONIA DECORA) сем. PAENNIACEAE – Червен божур.

   Червеният божур е многогодишно тревисто растение. Стъблото е неразклонено 50-90см високо, с последователни 2-3 пъти перести листа , с елиптични едро нарязани дялове. Цветовете са единични, едри, 7-13см, тъмно –червени с многобройни тичинки и 2-3 несрастнали мехунки.

    В община Руен червения божур е широко разпространен . Червен божур се среща и в местността(балкана) между Шиварово – Планиница –Каравельово, в местноста Гермето

село Топчийско.Частично се срещат и в други местности в община Руен.

 

 

  2. PRIMULA VERIS L. –лечебна иглика, сем.   PRIMULACEAE

      В община Руен тя е широко разпространен вид с голяма екологична пластичност среща се в по високите места от 200 до 600м н. в. В България тя се среща в планини с надморска височина и  от (200 до 2100м н. в.)

     Лечебната иглика е многогодишна тревисто растение дръжката и достига от 5 до 20см и 2 до 5см широка,. Формата и е тръбесто-звъневидна с ъглести стени и слабо овластяване, венчето ярко жълто.

     Вегетацията започва през февруари , началото на цъвтежа започва в първата половина на месец март, а масовият в края на месеца.  Тя се среща на открити места по крайнините на гората и под храсталаците, не обича влажни места.

    Има ценни декоративни качества, събира се и като дрога, използва се широко в медицината.

 

 

  3. BERBERIS VULGARIS L. ОБИКНОВЕН КИСЕЛ ТРЪН (кисел трън, див кестен, див чимшир, жълтеника, царево дърво) сем. . BERBERIDACEAE

     В България видът е разпрстранен нарядко из цялата страна. В община Руен расте между Айтос и Руен. Като дрога се използва  корена и плодовете. Основното  действие на дрога корени  е, че усилва перисталтиката на червата, повишава тонуса на матката, понижава кръвното налягане, увеличава амплитудата на сърдечните съкращения и стимулира отделянето на жлъчен сок.

    Вегетацията на вида започва от края на март и продължава до настъпването на трайните зимни студове . Цъвтежът започва в края на април, началото на май и продължаваот 12 до 20дни на едно съцветие, цветовете са със тежък аромат. Размножава се семенно и също от коренови издънки, може да се размножава и чрез отводки, деление на храста и със зелени резници. Растението може да се среща по сухите каменисти и песъкливи места и по крайречните тераси, по долините  речните корита няма предпочитания към изложението. Растението е светлолюбиво, и няма предпочитания към скалната основа расте върху ливадно-канелена, ливадно-алувиална, кафявагорска и хумусно-карбонатна почва.

     Преобладава единичното разположение на екземплярите. Наблюдава се процес на намаляване, а не разрастване на вида и за опазване на вида е масовото му въвеждане в култура по слабо продуктивните планински земи за медицински цели.

 

 

4. Ruscus aculcatus L. Бодлив залист,  Миши уши

    Многогодишно полухрастовидно вечнозелено растение. Произхожда от Средиземноморието, но се среща и по по-студени крайбрежни зони. Ендемит е за “Странджа планина” но се среща и в “Стара планина” в горите на територията на Руенска община.

 

 

5.Sempervivum Leucanthum Белоцветен дебелец

      Белоцветният дебелец е многогодишно растение. У нас го наричат алпийска роза, поради розетките от месести листа, чийто червеникави краища наподобяват розички.

Белоцветният дебелец расте по сухи каменисти и скални места. В скалните пукнатини пуска дълги корени, а листните розетки се разполагат по самите скали. Дебелецът понася тези условия, поради наличието на водоносна тъкан в "дебелите" му листа.

Този дебелец се среща в почти всички наши планини. Освен в България този вид расте в Югославия и Гърция и е балкански ендемит.

Поради лесното вегетативно размножаване и невзискателността му се използва за декоративни оформления в алпинеуми. Когато обаче му се предостави по-благоприятна среда - по-богата почва и постоянна температура той се издължава и обезформя. В сериозни количества се намира в района на» Гермето».

 

 

 

         


ИНФРАСТРУКТУРА

Транспортна инфраструктура

Пътната мрежа на община Руен включва третокласни пътища (76 км) и общински пътища (127 км). Гъстотата на пътната мрежа в общината е 29,4 км/100 кв. км., която е по-ниска от средната за страната (33км/100 кв. км.).

Главната пътна артерия в общината е път III-701 Силистра-Тервел-Айтос, с дължина 45 км., преминаващ на 3 км от общинския център с. Руен в направление север-юг и свързва общината със съседните общини Айтос и Дългопол и националната пътна мрежа. Значението на пътната връзка с гр. Айтос ще нарастне при изграждането на инфраструктурата и реалното функциониране на транспортен коридор №8 Варна – Бургас –Пловдив – София – Дуръс (Албания).

Надобщинско значение имат пътищата Руен – Просеник - Горица и Просеник – Ръжица – Айтос, които са пътна връзка с общините Айтос, Поморие и Несебър. Друг път с регионално значение е отклонението от III-701 в посока запад през Люляково към Съединение, община Сунгурларе и връзка с път Шумен-Карнобат.

Таблица 1. Общинска пътна мрежа

№ по ред

 № на пътя

Наименование на пътя

Километрично положение

Дължина

(км.)

1

2

3

4

5

1

IV-70169

/Комунари - Дъскотна/ - Ясеново - Заимчево

0+000 - 11+500

11,500

2

IV-70171

/Дъскотна - Снежа/ - Речица

0+000 - 1+300

1,300

3

IV-70172

Комунари - Дъскотна - Струя

4+000 - 5+700

3,700

4

IV-70173

/Комунари - Дъскотна/ - Дропла

0+000 - 1+500

1,500

5

IV-70174

Трънак - Соколец - Каравельово

0+000 - 10+000

10,000

6

IV-70175

/Планиница - Рупча/ - Листец

0+000 - 3+000

3,000

7

IV-70176

Дъскотна - Рупча - Люляково

0+000 - 13+400

13,400

8

IV-70178

Планиница - Вишна

0+000 - 1+700

1,700

9

IV-70179

/Айтос - Руен/ - Ябълчево

0+000 - 0+800

0,800

10

IV-70181

Руен - Добра поляна  - Каменяк

0+000 - 13+200

13,200

11

IV-70182

/Дъскотна - Айтос/ - Шиварово

0+000 - 1+500

1,500

12

IV-70183

/Руен - Добра поляна/ - Снягово

0+000 - 6+700

6,700

13

IV-70184

Вресово - Зайчар

0+000 - 7+600

6,600

14

IV-70185

Добра поляна - Топчийско

0+000 - 3+800

3,800

15

IV-70187

/Преображенци - Просеник/ - Разбойна

0+000 - 3+000

3,000

16

IV-70189

/Дъскотна - Айтос/ - Ръжица

8+000 - 18+500

10,500

17

IV-73037

Череша - Скалак

0+000 - 5+000

5,000

18

IV-90624

Медово - Бата - Просеник -
Подгорец - Мрежичко

     14+800 - 8+600
   19+000 - 33+700

3,8
14,7

19

IV-90628

Сини рид - Рудина - Рожен

0+000 - 7+000

7,000

ОБЩО 

127,200

 

Основните проблеми свързани с поддръжката и развитието на общинската пътна мрежа са свързани с липса на средства за ремонт и инвестиции в пътна инфраструктура и тенденция за продължаващо влошаване качество на инфраструктурата, породено от интензивността на водната ерозия, особено на пътищата с трошенокаменна настилка и пътищата на земно легло. Бюджетните ресурси на община Руен, както и на повечето малки общини в България са силно зависими от субсидиите от републиканския бюджет, ограничени са възможностите за реализация на собствени приходи за финансиране на значими инфраструктурни проекти.

Улична мрежа с асфалтобетонова настилка е изградена в общинския център с. Руен, която е в лошо техническо състояние и се нуждае от ремонт на настилката и тротоарите. Предвид възможностите за добив на строителни материали  е възможно общината да произвежда бетонови плочи и да се ангажира с изграждането на тротоарна настилка по стопански начин.

Обществен пътнически транспорт се осъществява между общинския център с. Руен и градовете Бургас и Айтос, както и до курортен комплекс Слънчев бряг. Достъп до автобусен транспорт по посочените линии има населението на селата Заимчево, Добромир, Каравельово, Люляково, Планиница, Просеник, Речица, Ръжица, Сини Рид, Скалак, Соколец, Струя, Топчийско и Трънак.

Железопътната инфраструктура е представена от линията Карнобат – Варна. Гара Карнобат е транспортен възел, чрез който се осъществява връзка с жп линията Бургас – София. На територията на общината функционират гарите Дъскотна, Трънак, Люляково и спирките Струя, Каравельово, Дропла и Листец.

Водоснабдяване и канализация

 

Водоснабдени са всички населени места на територията на общината, а делът на населението с достъп до централно водоснабдяване е 98,3%[2], от които с режимно водоподаване към края на 2002г. са 23,0%[3]. Недостиг на водни ресурси има в селата Каравельово, Планиница, Заимчево и Зайчар, поради сравнително високата надморска височина над (400м.) на която са разположени посочените селища. Населените места се водоснабдяват гравитачно от локални водоизточници и с помпени станции от деривация “Камчия”. Водопроводната мрежа в цялата община е силно остаряла и амортизирана, като 90% от водопроводите трябва да бъдат подменени. Водоснабдителната мрежа се стопанисва от “ВиК” ООД, гр. Бургас, което е държавно дружество.

През 2008 год. Община Руен кандидатства с 3 проекта за воден цикъл на селата Руен, Люляково и Планиница. След реализацията им ще се подмени водопреносната мрежа, ще се изгради канализация и пречиствателна станция за всяко от селата.

Количеството на доставената вода на човек от населението в общината през 2003г. е 71 л/чден, от която за домакинствата 66 л/чден , което е значително по-малко от стойността на показателя за област Бургас (184 л/чден, съотв. 103 л/чден) и страната (137  л/чден, съотв. 90 л/чден). Главната причина е недостига на водни ресурси, предимно през летния сезон, както и липсата на хидроемки индустриални производства.

 

В повечето от  населените места на община Руен няма изградена канализационна мрежа, използват се септични ями и попивни кладенци, което води до замърсяване на подземните води. Липсата на канализационна мрежа и пречиствателни съоръжения за отпадъчните води е причина за безконтролното им изпускане в реките и замърсяване на околната среда. Като належаща се оценява необходимостта от изграждането на канализационна система в по-големите села Руен, Люляково, Просеник, Трънак. Бариера за изграждането на канализация и пречиствателна станция за отпадъчни води е икономическата ефективност на инвестицията, където водеща ще е социалната значимост на инвестицията. През 2005г. е одобрен проект за изграждане на канализация и локална пречиствателна станция за отпадни води в с. Рупча, като е осигурено финансиране от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към МОСВ.

Съобщителна система

Община Руен се обслужва от регионалната телефонна мрежа с главна АТЦ Бургас, възлова централа фунционира в общинския център Руен, а населените места с автоматично избиране са 40, от които 5 са с цифрови централи. Средната плътност на телефонната мрежа е 25,68 поста на кв.км.

 Територията на общината е напълно покрита от мрежата на мобилните оператори. Интернет достъп се предоставя почти във всички села на територията на общината . Основният предложител на услугата е БТК.

Електроснабдяване и алтернативни източници на енергия

Електроснабдяването на община Руен се извършва от “Електроразпределение” ЕАД, клон Бургас. Всички населени места на територията на общината са електроснабдени, като електроснабдителната мрежа е сравнително добре изградена, но на места има проблеми с качеството и сигурността на захранване. Мрежата е изцяло въздушна с обща дължина 387 км, от които 35 км. магистрални далекопроводи.

Ключов проблем при функционирането на обществената осветителна мрежа е, че осветителните тела са частично подменени, мрежата е преоразмерена и разходът на електроенергия е значителен, което прави системата неефективна. Оптимизирането на енергопотреблението за публични нужди е свързано с изпълнението на проект за подмяна на осветителните тела в уличната осветителна мрежа с енергоспестяващи и подмяна на далекопроводната мрежа.

ЦЕЛЕВА ПРОГРАМА

по енергийна ефективност 2009г.на община Руен

 

1. ОБЛАСТНА ПОЛИТИКА ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

1. 1    ЦЕЛ

Ø      Намаляване на енергийните разходи в Община Руен.

Ø      Рационално и ефективно използване  на горивата и енергията в целия цикъл ”производство – крайно потребление”, ресурси от възобновяеми енергийни източници, които се ползват за обезпечаване на цялостната дейност  в общината.

Ø      Привеждане консумацията на енергия в съответствие с изискванията на нормативната уредба за енергийна ефективност.       

Ø      Реализиране на проекти за енергийна ефективност на общински обекти.

Ø      Насърчаване на инвестиции за реализиране на енергийна ефективност.

1. 2    ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ. БАРИЕРИ.

             Концентрацията на населението в градовете неизбежно води до концентрация  на потреблението на енергия. Това предизвиква значителни замърсявания  на околната среда и ускорено отделяне на парникови газове /предимно въглероден двуокис/, които довеждат до глобални негативни въздействия върху климата на Планетата. Енергийната ефективност е едно от основните средства за смекчаване на парниковия ефект в атмосферата, който предизвиква глобално затопляне на климата.

             За закупуване на горива и енергия се изразходват значителни финансови средства от бюджетите на общините. Един от пътищата за намаляване на разходите са ограничения в консумацията на енергия, а другият е разработване и реализиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност.

Енергийната наситеност, измерена като количество първични енергийни ресурси за единица БВП /брутен вътрешен продукт/ е един от основните измерители на енергийната ефективност /ЕЕ/ и важен елемент на националната конкурентноспособност. Българската икономика е неконкурентна по показателя  енергийна наситеност и това представлява сериозна бариера пред конкурентноспособността на страната ни въобще.

Енергийното потребление от домакинствата е друга характеристика на енергийната наситеност. Общото енергийно потребление на едно българско  домакинство е под това на редица други страни в преход, но потреблението на електрическа енергия на едно българско домакинство е три пъти по-високо от това в Румъния, Словакия, Литва и др. Този факт е показателен и предполага активиране на полезна информация към потребителите и  реални стимули за енергоспестяване.

Основните причини за високата енергоемкост е наследената енергоинтензивна структура (лошо изградена ел.мрежа захранваща ел.инсталациите на консуматорите; морално остарели технологии; не задоволително състояние на сградния фонд; неблагоприятен енергиен баланс на домакинствата и др.

През последните  30 – 40 год ел.мрежа на територията на Община Руен е претърпяла многократно щети от ураганни бури и натрупан лед, след което ремонтите са извършвани бързо, спешно и в кратък срок,  в много случаи не качествено.

Състоянието на сградния фонд също е лошо. Не на последно място целенасочените действия за енергийна ефективност са  във връзка с липсата на стимули за рационално енерго потребление, ниска техническа култура на населението. Липсва опит в потреблението на ел.енергия което е в резултат на това, че доста селища са електрифицирани през 60-те години.

           В настоящият момент големите енергопотребители за общината – бившите ТКЗС и промишлени цехове на Бургаските предприятия вече не съществуват.Все още основният начин на отопление е с твърдо гориво. Почти няма домакинство или фирма която да отоплява помещенията с ел.енергия или газ. Подобно е отоплението и в учебните заведения на територията на Общината.

         Като място където се използва нов алтернативен начин за отопление може да се посочи новоизграденият цех за ел.инсталации, за автомобили в с.Люляково.Там отоплението се извършва с газо-отоплителна инсталация в която горенето става по повърхността на тавана.

 Пречките за целенасочени действия за енергийна ефективност/ЕЕ/ са свързани с: липсата на стимули за рационално енергопотребление; недостатъчна осведоменост на потребителите за възможностите за намаляване на консумацията; недостатъчна институционална база; затруднен достъп до инвестиции по проекти за ЕЕ, липсата на финансови средства, липса на обследване за енергийна ефективност.

            Енергийната ефективност не е самоцел, а средство за подобряване на качеството на услугите и възможност за управление на потреблението на крайните потребители. Разумното енергопотребление ще икономиса значителен финансов ресурс, който може да се насочи за подобряване на други сфери на обществения живот.

            

1. 3      ПОТЕНЦИАЛ

Eлектропреносната система на Община Руен има 35 км. тежки далекопроводи, 212 км. линеен проводник средно напрежение, 140 км. линеен проводник ниско напрежение.

По данни на Електроразпределение гр.Бургас за 2007 година в Община Руен е консумирана 23 672 626 киловатчаса  електрическа енергия,  в т.ч. промишлена енергия – 6 857 189 киловатчаса  и битова енергия – 16 815 437 киловатчаса. В общината са регистрирани  9500 домакинства, които основно ползват дърва за отопление през зимните месеци, годишно  около 76 000 куб.м.което показва че повече от 90% от населението се отоплява с дърва, другите видове твърдо гориво за отопление почти не се използват или ако някъде има такива то те са незнечителни.Основен проблем за разрешеване който стои пред Общината е необходимостта от сериозно внимание и  предприемане на практически мерки за подобряване на енергийната ефективност.

Община Руен стопанисва имоти публична общинска собственост, както следва:

       Сгради за обществено и административно обслужване са:                                                  

 

-         Училища;  20 бр.

-         Детски градини; 10бр.

-         Здравни заведения 1 бр.

-         Читалищни сгради 19 бр.

-         Други.

           

 По-голяма част от сградите се използват според функционалното им предназначение.

             Общината има реална необходимост от разработване и реализиране на проекти за оптимизиране на ЕЕ на общинските обекти. С проектни решение може да се намали около 20% от енергийната консумация.

 

1. 4    ПРИОРИТЕТНИ НАПРАВЛЕНИЯ ЗА ПРОЕКТИ И МЕРКИ ПО ЕНЕГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

1.4.1      Индустрия

На територията на Община Руен 90% от развитата промишленост е за сметка на производството на конфекция която дейност е сравнително енергоемка. Като препоръка там също трябва да се подобри топлоизолацията на работните помещения и да се въведе енергоефективно осветление и оптимизиране на отоплението.

 

1.4.2      Услуги

 

В общината консумираната  електрическа енергия превишава с  9 958 248 киловатчаса  консумираната такава в промишлеността, този факт е показателен и налага рационализиране на енергийното потребление в сектора, чрез:

- повишаване на енергийната ефективност на отоплението;

- подобряване енергийните характеристики на обществените и жилищни сгради ( подобряване на топлоизолацията, повишаване ЕЕ на осветлението, въвеждане на енергоефективни отоплителни уреди , системи за бита и др);

- въвеждане на малки ко-генеративни инсталации в общински обекти.

- Уличното осветление консумира около 5 % от енергията в общинския сектор. Оцветителите са стари, преоразмерени, освен това по-голямата част не работят. Времето през което са включени е малко, поради голямата консумирана мощност и малките възможности за заплащане на енергията.Общината е прибягнала към включване към режим на осветление през летните месеци с цел икономии и облекчаване на общинският бюджет, но за сметка на това улиците остават тъмни в по-голямата част на денонощието. Като алтернатива може да се отбележи подмяната на съществуващите лампи с енергоспестяващи и разработване на нов иновативен проект базиран на производството на енергия от възобновяеми източници.

 

 

 

 

ОБЩИНА РУЕН

 

 

 

 

ЕЛ .ЕНЕРГИЯ ЗА УЛИЧНО ОСВЕТЛЕНИЕ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕСЕЦ

2005

год.

2006

год.

2007

год.

 

КVЧ

Лева

КVЧ

Лева

КVЧ

Лева

януари

54193

7587

89350

12509

115157

16122

февруари

52979

7417

89779

12569

99686

13956

март

57836

8097

83143

11640

96429

13500

април

43050

6027

65329

9146

68736

9623

май

36100

5054

62664

8773

71736

10043

юни

39436

5521

43136

6039

58743

8224

юли

37721

5281

43036

6025

38171

5344

август

47779

6689

52393

7335

60236

8433

септември

56250

7875

64171

8984

98493

13789

октомври

68743

9624

76357

10690

117393

16435

ноември

92700

12978

102364

14331

 

 

декември

92393

12935

79743

11164

 

 

ОБЩО:

679179

95085

851464

119205

824779

115469

 

 

1.4.3      Сграден фонд

- предварителния анализ показва около 30%  енергоспестяващ потенциал, който може да се постигне чрез:

- Ремонт на покривните конструкции, улуци и водосточни тръби на сградите за обществено и административно обслужване, училищата , детските градини, читалища , кметства и други.

- Подобряване на топлоизолацията, подмяна и ремонт на дограмата, подови настилки, уплътняване на врати, прозорци и други пролуки.

- Подмяна на електрическите лампи в училищата и детските градини с енергоспестяващи.

 

РАЗХОДИ ЗА ЕЛ.ЕНЕРГИЯ ПО УЧИЛИЩА И ДЕТСКИ ГРАДИНИ ПРЕЗ 2007 ГОДИНА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

№ по ред

обект

населено място

ел.енергия в kw.ч

стойност в лева

1

Средно основно училище

с.Люляково

17400

2681,93

2

Целодневна детска градина

с.Люляково

14330

2178,03

3

Основно училище

с.Череша

2243

344,68

4

Целодневна детска градина

с.Череша

5470

821,29

5

Основно училище

с.Скалак

510

80,44

6

Целодневна детска градина

с.Скалак

 

 

7

Начално училище

с.Листец

10

1,70

8

Начално училище

с.Рупча

 

 

9

Основно училище

с.Трънак

3783

599,96

10

Начално училище

с.Соколец

1132

167,56

11

Основно училище

с.Билка

420

60,00

12

Основно училище

с.Струя

1791

277,90

13

Основно училище

с.Добромир

2955

444,55

14

Основно училище

с.Каравельово

590

91,95

15

Основно училище

с.Снягово

1903

293,06

16

Начално училище

с.Ябълчево

1785

277,17

17

Целодневна детска градина

с.Ябълчево

11495

1763,63

18

Полудневна детска градина

с.Рудина

 

 

19

Основно училище

с.Рожден

739

107,37

20

Основно училище

с.Сини рид

3960

626,45

21

Основно училище

с.Подгорец

174

25,77

22

Основно училище

с.Припек

938

132,82

23

Основно училище

с.Мрежичко

700

99,50

24

Целодневна детска градина

с.Руен

5638

868,85

25

Средно основно училище

с.Руен

20839

3192,79

26

Целодневна детска градина

с.Просеник

7490

1168,00

27

Основно училище

с.Просеник

2500

390,09

28

Основно училище

с.Ръжица

3437

531,42

29

Целодневна детска градина

с.Ръжица

3220

497,83

30

Основно училище

с.Разбойна

3121

476,07

31

Основно училище

с.Д.поляна

4455

679,40

32

Основно училище

с.Топчийско

4120

665,73

33

Основно училище

с.Вресово

9424

1455,66

34

Полудневна детска градина

с.Вресово

 

 

35

Основно училище

с.Зайчар

2260

375,45

36

Целодневна детска градина

с.Зайчар

10360

1625,51

37

Полудневна детска градина

с.Шиварово

 

 

38

Основно училище

с.Дъскотна

2590

402,11

39

Начално училище

с.Ясеново

310

43,40

40

Основно училище

с.Речица

2310

367,69

41

Основно училище

с.Снежа

284

43,48

42

Основно училище

с.Заимчево

740

107,81

43

Основно училище

с.Планиница

6119

952,10

44

Полудневна детска градина

с.Вишна

 

 

ОБЩО:

 

 

161545

24919,15

Забележка: Дтските градини в таблицата без обозначени данни са обединени с данните на прилежащите им училища!

1.4.4      Домакинства

В общините и домакинствата, в които има системи за централизирано топлоснабдяване. потенциалът за намаляване разхода на горива е средно около 40%. Тук мерките трябва са бъдат насочени към:

•          бърза модернизация на съществуващите системите за производство и пренос
на топлинна енергия и въвеждане на системи за регулиране;

•          въвеждане    на    комбинирани    схеми    за    производство    на    топлинна    и електрическа енергия.

 Очаквана икономия от 40% при ползване на течно гориво и  централизирано топлоснабдяване и доближаване на стайните температури до стандартните.

 

-         Реконструкция на отоплителната инсталация на Административната  сграда  в с. Руен.

 

 

 

 

 

ОТОПЛИТЕЛНА ИНСТАЛАЦИЯ АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА РУЕН

 

 

 

 

 

 

 

Година

Гориво в тона

Сума в лв.

 

 

въглища  

нафта

 

въглища

нафта

 

2005

-

21000

 

 

33749,84

 

2006

1000

25000

 

218,57

31709,85

 

 

 

 

 

 

 

 

2007

17000

10000

 

3642,93

19756,00

 

                  - Подмяна на морално остарелите и амортизирани  печки на твърдо гориво в училищата и детските градини с отоплителни инсталации с по–висок  к.п.д. в Община Руен, Област Бургаска

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СПРАВКА ЗА ИЗРАЗХОДВАНОТО ГОРИВО (ДЪРВА И ГАЗЬОЛ)

 

 

ПО УЧИЛИЩА И ДЕТСКИ ГРАДИНИ ЗА 2007ГОД.

 

 

 

 

 

 

 

 

№ по ред

обект

населено

дърва

газьол

стойност

 

 

място

м3

тона

в лв.

1

Начално училище

с.Ябълчево

52

 

1310,40

2

Основно училище

с.Разбойна

48

 

1258,08

3

Основно училище

с.Ръжица

92

 

2411,32

4

Основно училище

с.Просеник

88

 

2306,48

5

Основно училище

с.Сини рид

128

 

3354,88

6

Основно училище

с.Мрежичко

 

 

 

7

Основно училище

с.Припек

 

 

 

8

Основно училище

с.Рожден

 

 

 

9

Основно училище

с.Д.поляна

136

 

3564,56

10

Основно училище

с.Топчийско

80

 

2096,80

11

Основно училище

с.Снягово

64

 

1742,08

12

Основно училище

с.Вресово

136

 

3427,20

13

Основно училище

с.Зайчар

96

 

2419,20

14

Основно училище

с.Подгорец

 

 

 

15

Основно училище

с.Череша

72

 

1814,40

16

Основно училище

с.Рупча

 

 

 

17

Начално училище

с.Листец

 

 

 

18

Основно училище

с.Скалак

72

 

1814,40

19

Основно училище

с.Снежа

 

 

 

20

Основно училище

с.Речица

104

 

2725,84

21

Основно училище

с.Заимчево

 

 

 

22

Основно училище

с.Билка

 

 

 

23

Основно училище

с.Струя

80

 

2096,80

24

Основно училище

с.Добромир

88

 

2306,48

25

Основно училище

с.Трънак

144

 

3774,24

26

Основно училище

с.Каравельово

 

 

 

27

Основно училище

с.Дъскотна

152

 

3830,40

28

Начално училище

с.Соколец

 

 

 

29

Основно училище

с.Планиница

134

 

3384,88

30

Основно училище

с.Ясеново

 

 

 

31

Целодневна детска градинас.Руен

 

32

 

871,04

32

Целодневна детска градинас.Руен

с.Зайчар

40

 

1008,00

33

Целодневна детска градинас.Руен

с.Ябълчево

28

 

705,60

34

Целодневна детска градинас.Руен

с.Ръжица

24

 

629,04

35

Целодневна детска градинас.Руен

с.Просеник

40

 

1048,40

36

Целодневна детска градинас.Руен

с.Люляково

40

 

1008,00

37

Целодневна детска градинас.Руен

с.Череша

24

 

604,80

38

Средно основноучилище

с.Руен

24

31000л

58050,48

39

Средно основноучилище

с.Люляково

16

30000л.

54547,20

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩО:

 

2034,00

61000л;

 

 

Дърва 2034,00=52569,80лв.

Газьол 61000=111541,20лв.

 

       - Уплътняване на вратите и прозорците в учебните стаи и кабинети през есенно – зимния сезон.

      - Установяване на контакти с научни институти и фирми работещи по въпросите за откриване и внедряване на нови енергийни източници.

      - Да се извърши преценка относно изграждането на енерго икономични парни инсталации на кооперативни начала с намиращите се в непосредствена близост до Учебни заведения цехове на промишлени фирми.

 - Провеждане на възпитателна дейност сред населението от всички възрасти за най – подходящият режим и начин на отопление в работните и битови помещения.

- Постепенна подмяна на класическата живачна лампа с луминесцентна. Доставка в търговската мрежа на осветителни тела с енерго икономичен режим на работа

1.4.5      Транспорт

 

 - Моторните превозни средства обслужващи административната дейност, здравеопазването, учебното дело постепенно да преминат към дизелизация.

 - Машинният парк е амортизиран, което е предпоставка за нарастване на енергийното потребление.

 - Предвижда се постепенна подмяна на съществуващия автомобилен и машинен парк с нови енергоспестяващи марки.

  - Подобряване на инфраструктурата, организация и регулирането на трафика в населените места;

  - Стимулиране използването на междуселищният транспорт, подобряване на професионалните умения на водачите на МПС.

 

 

1.4.6    Селско стопанство

Независимо от това, че приносът на селското стопанство в БВП непрекъснато намалява, делът на отрасъла в Крайното енергийно потребление остава почти постоянен.Община Руен като селскостопанска община трябва да обърне внимание на :

- Внедряването на “Добри практики” за ЕЕ във  всички отрасли на селското стопанство.

-Освен от растителната биомаса много добри резултати се получават и от енергийното оползотворяване на животинската биомаса.В домакинствата, където се отглеждат повече животни, могат  да се използват малки биореактори с генератор, мощността на който е 1-5 kw, такъв биореактор може да покрие над 50% от енергийните нужди на семейството. Такива съоръжения се произвеждат и внедряването им в селския бит е съвсем реалистична перспектива..

1. 5    ОБУЧЕНИЕ И ИНФОРМИРАНЕ

 

В  Община Руен  да се предвидят структура от експерти за формиране и  изпълнение на политиката по ЕЕ и контрол на общинските обекти;

 Внедряване на информационна система за енергопотреблението на обектите на общинско ниво – определяне на базовото състояние на общинските обекти и системно наблюдение, анализ и оценка на резултатите от действията по енергийна ефективност; изграждане на информационна база за препоръчителни мерки, специфични за съответния обект.

Във връзка с ефикасното провеждане на политиката по енергийна ефективност в общината е необходимо да се организира информационна кампания, която включва:

- Обучение по енергиен мениджмънт на служители от Община Руен;

- В новосъздаденият отдел “Общински план за развитие, разработване на прогнози, програми проекти и екология” съвместно с “Бизнесцентър Руен” с.Руен и др.НПО работейки съвместно ,да   предоставят на гражданите, фирмите и други заинтересовани лица:

              - информация за възможностите за намаляване на енергопотреблението, насърчаване на развитието на по-икономични алтернативи за отопление, да се популяризират стимули за енергоспестяване и др.;

              - предоставяне на консултации по въпросите на енергийна ефективност и възстановяеми енергийни източници

 - излъчване на тематични радиопредавания;

 - разпространяване на брошури с нови технологии, техника и др.

 

1. 6      НОРМАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ

 

            - Общинска администрация да организира задължителни обследвания на енергийни потребители, чието годишно потребление на енергия е над /3000 MWh /границите, определени с Наредба за обследване на енергийна ефективност /Наредба №21 от 12.11.2004 г./

            - Всички обекти общинска собственост в експлоатация с обща полезна площ над 1000 кв.м. да бъдат задължително сертифицирани. 

-         Прилагане на нормативната база за енергийна ефективност./ гл.V от ЗЕЕ/

-         Проекти и обекти за енергийна ефективност за реализация на територията на община Руен.

o       Внедряване на енергоспестяващи уредби за улично осветление на населените места и в обществените сгради – 2008 г.

o       Проекти за малки мощности за комбинирано производство на топло и електроенергия.

o       Проект за реконструкция на енергийна инфраструктура.

o       Проект за оползотворяване на отпадна топлина.

o       Внедряване на биореактори с генератори в домакинствата занимаващи се с животновъдство и масовото им популяризиране в селският бит.

o       Изграждане на различни видове инсталации за използване на водна, слънчева, вятърна енергия  които са възобновяеми енергийни източници.

 

             След допълнително становище на експерти, в Програмата ще се включат проекти за повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници в общината.

          

 

2.         ФИНАНСИРАНЕ НА ЦЕЛЕВИ ПРОГРАМИ  ПО  ЕЕ

 

В момента Община Руен не разполага със собствени финансови средства за инвестиции в проекти по ЕЕ. Цялостно или частично финансиране  може да се постигне чрез кандидатстване с проекти за ЕЕ по различните Оперативни Програми Р България. При разпределение на бюджета си  Община Руен ежегодно отделя средства за ЕЕ, но те са крайно недостатъчни, като се има в предвид, че общинската хазна изцяло разчита на субсидия от Републиканският бюджет. За напред заделените средства ще се използват за изготвяне на проекти по ЕЕ и за набавяне на финансови средства от различните оперативни програми.

 

3.         НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА НА ПРОВЕЖДАНАТА ПОЛИТИКА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ В ОТРАСЪЛА

Общинската администрация на община Руен, не разполага с такива кадри ката енергетици и ел. инженери. Експертите от Отдел „Проекти” с помощта на консултантски фирми разработват и кандидатстват с проекти по Енергийна ефективност.  През 2007г. има четири реализирани проекта свързани с енергийно ефективност: подмяна на дограмата, подмяна на парната инсталация, ремонт на покрив, подмяна на електропреносната система и др.

4.         ЗАКЛЮЧЕНИЕ

   Община Руен, област Бургаска има разработени два идейни проекта за подобряване на системите за енергийна ефективност. Единият е за въвеждане на дистанционна система за подобряване на уличното осветление и подмяна на старите морално и технически остарели табла и осветителни тела с нови. Другият проект за направата на основен ремонт на парна инсталация на административна сграда на общината с.Руен е реализиран през 2007г

Програмата за Енергийна ефективност е част от националната политика за устойчиво развитие, чрез прилагане на  общоприетите мерки  целящи ускоряване на  темповете за икономически растеж, подпомагане и опазване на околната среда и повишаване на жизнения стандарт на населението.

Програмата е отворена система и допуска да се допълва политиката на общината по отношение на дейностите, осигуряващи енергийна ефективност, съобразена с изменящата се нормативна база и конюнктурата на пазара.

 

Повишаването на енергийната ефективност в публичния сектор е свързана и с топлоизолация на обществените сгради и ремонт на отоплителните системи като по този начин се реализират икономии в общинския бюджет. Приоритетно следва да се реализират проекти за ремонтни работи по сградата на Общинска администрация и училищата в селата Руен, Люляково, Просеник, Добромир, Ръжица, Скалак, Вресово и Планиница. 

Налице са възможности за използване на слънчева енергия и вятър за производството на електроенергия и изграждане на малки енергийни мощности като към момента е оценена необходимостта от извършване на предпроектно проучване

През 2005г. чуждестранен инвеститор е проявил интерес към отглеждане на рапица и производството на биогаз.

Подкрепата на Община Руен за повишаването на енергийната ефективност в частния сектор е свързана с информация и консултации на предприемачите и гражданите за възможностите за въвеждане на енергоспестяващи технологии и алтернативни източници на енергия.

 

Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите в сектор ИНФРАСТРУКТУРА

 

СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ
  • Изграждането на транспортен коридор №8, преминаващ в близост до общината
  • Равномерно изградена селищна мрежа
  • Всички населени места са водоснабдени и електроснабдени

 

·        Лошо  техническо състояние на  общинската пътната мрежа

·        Амортизирана водопреносна система, липса на канализационна мрежа.

·         Наличие на нерегламентирани сметища и затруднения при сметосъбиране и депониране

 

ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ
  • Развитие на транспортната инфраструктура свързваща транспортния коридор с общинската пътна мрежа
  • Използване на възобновяеми енергийни източници и производство на електроенергия от биомаса.

 

·        Необходимост от значителни инвестиции за подобряване на техническата инфраструктура

·        Замърсени повърхностни води от липсата на канализация и нерегламентираните сметища.

 

 

ОКОЛНА СРЕДА И УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

 

 

      Община Руен се характеризира с добро качество на околната среда, което се определя от липсата на замърсяващи промишлени предприятия, земеделие, основаващо се на традиционни, екологосъобразни методи, както и на благоприятните си  климатични условия. Основните екологични проблеми са породени от слабости в изграждането и функционирането на селищната и техническата инфраструктура.

 

 Потенциално защитените зони към програма “НАТУРА 2000” обхващат голяма част от нашата община. “НАТУРА 2000” се основава на две Директиви на ЕС:

-         Директива 79/409 за опазване на дивите птици

-         Директива 92/ 43 за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна.

 Към потенциално защитените зони за хабитатите (местообитанията) в обхвата на община Руен попадат : Екокоридор Камчия, Камчийска и Еминска планина, Река долна луда камчия и малка част от Айтоска планина.

           Към потенциално защитените зони за птиците в обхвата на община Руен попадат: Камчиска планина.

            Община Руен подкрепя инициативата “НАТУРА 2000”на ЕС, за да бъдем зелената градина на Европа.

Екологосъобразно обезвреждане на отпадъците

 Вземането на правилни решения и осъществяването на мерките, заложени в общинската програма, ще се постигнат при оптимален баланс на интересите на различните участници в управлението на отпадъците. Ще се поддържа непрекъснат диалог с участниците в дейностите по управление на отпадъците и организирането на кампании за повишаване на общественото разбиране и съзнание. За целта се предвижда:

• редовното предоставяне на информация на населението за състоянието на околната среда;

• привличането на населението, неправителствени организации и заинтересованата индустрия, в процесите на вземане на решения по въпросите на управление на отпадъците, включително за начина за определяне на “такса битови отпадъци” и отчитането на изразходваните средства;

• повишаване на общественото съзнание, с цел да се постигне промяна в поведението на населението, чрез осъзнаване на екологичните рискове, свързани с изчерпване на ресурсите, генерирането и обезвреждането на отпадъците;

• провеждане на конкурси, празненства, обществени мероприятия, организирани специално за целта, или включени като част от програмите за честване на празници на общината или конкретно населено място, като специално внимание следва да бъде отделено на работата с подрастващите;

• получаване на обратна връзка за успеха на прилаганите мерки за управление на отпадъците.

Обезвреждането на отпадъците в краткосрочен и средносрочен план ще се осъществява чрез депониране. Съгласно меморандума между МОСВ и общините от региона до края на 2009 г. ще бъде изградено регионално депо за неопасни отпадъци. Съобразно с това, в периода до 2009 г. депонирането ще продължи на общинското депо в Руен, а от 2010 г. ще се извършва на регионалното депо Братово, но ако не се реализира в тези срокове Общината ще има нужда от ново общинско депо.

В периода 2007-2009 г. ще бъдат изпълняване мерките за привеждане и поддържане на съществуващото депо в съответствие с изискванията на Наредба № 8/2004 г. С договора за възлагане на събирането на отпадъците от територията на цялата община депонирането от 2006 г. се извършва единствено на общинското депо. В програмата на община се предвижда закриването на старите селски депа и почистването на старите замърсявания през 2007 и 2008 г. За целта се залагат средства в общинския бюджет и осигуряват работници по Програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост”.

В рамките на регионалния проект бяха извършени проучвания и прогнози за количествата на образуваните отпадъци и количествата на отпадъците, предназначени за депониране, въз основа на което е определен делът на отпадъците от общината в запълването на капацитета на регионалното съоръжение, съответно делът на разходите, които тя ще поеме при съвместната експлоатация.

Общината ще участва активно за сключване на споразумение с другите общини от региона за създаване на междуобщинска структура за съвместна експлоатация на регионалното съоръжение, подготовка и подаване на апликационни форми за отпускане на средства за съоръженията, за които няма осигурено финансиране, ще оказва съдействие във всички етапи на проектирането, сключването на договори с проектант, строител, консултант и доставчик на оборудването, определянето на критериите за избор на оператор, провеждане на процедура за избор на оператор на съоръжението и сключване на договор за експлоатация, закриване и следексплоатационен мониторинг.

Закриването на общинското депо е включено в инвестиционния план по регионалния проект. Средствата за него (оценени в концептуалния проект на 42 100 Евро) ще бъдат осигурени от Кохезионния фонд на ЕС и ДБ.

 

ДЕМОГРАФИЯ И ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

Население

По данни от общинска администрация Руен населението по настоящ адрес в общината към 15 ноември 2004г. е 29 551 души, а гъстотата на населението е 43,4 души на кв. км., което е значително под средното за страната (70,3 души на кв. км).

 

Справка за населението  на община Руен по години

 

1996г.

1997г

1998г.

1999г.

2000г.

2001г.

2002г

2003г

2004г.

 

29263

29274

29390

29452

29417

29488

29538

29517

29551

 

 

               Коефициентът на възрастова зависимост[4] за общината (45,4) е по-нисък от средната стойност на показателя страната (46,2), а участието на двата компонента (лица под 15г. и лица над 65г.) е с минимален превес на лицата в надтрудоспособна възраст. През периода 1999-2002г. се наблюдава благоприятна промяна в стойността на показателя, като за сравнение през 1999г. коефициентът на възрастова зависимост е бил по-висок от средното за страната (49,3 срещу 47,2).

 

 Н А С Е Л Е Н И Е

 

 

Година

08.02.2005 год.

13.02.2006 год.

24.07.2006 год.

05.02.2007 год.

11.08.2007 год

09.02.2008 год

Население общ.бр.

29512

29498

29483

29429

29400

29418

Мъже

14863

14838

14826

14810

14782

14804

Жени

14649

14660

14657

14619

14618

14614

Под 7 год.

2292

2390

2420

2436

2465

2501

От 7 до 13 год.

2790

2594

2519

2479

2401

2360

От 14 до 17 год.

1860

1903

1838

1806

1814

1772

От 18 до 58 год.

8553

8717

8740

8738

8700

8691

От 18 до 62 год.

94485

9602

9592

9441

9426

6468

Над 59год. жени

2744

2620

2649

2650

2713

2732

Над 63 год. мъже

1788

1672

1725

1879

1881

1894

 

 

Възрастовата структура на населението в община Руен е благоприятна за демографското развитие като в подтрудоспособна възраст са 6077 души (21,29%), в трудоспособна възраст са 16693 души (61,97%), а в надтрудоспособна възраст са 4780 души (16,74%).

Етническият състав на населението е: турски етнос 85%, български етнос 7%, роми 8%, като общината се нарежда на трето място в страната по концентрация на население от турския етнос[5]. Ромското население е концентрирано в селата Руен, Вресово, Дъскотна, Ръжица, Ябълчево и Просеник. Ромите живеят в компактни групи от 200 - 800души, като при тях процесите на десоциализация са засилени поради  отпадане от пазара на труда и сравнително високото равнище на безработица.

Динамиката на населението бележи негативна тенденция, като през периода 1999-2003г. се наблюдава намаление на броя на населението с 7,2%, причинено от отрицателния механичен прираст, свързан с икономическата миграция.

През периода 2005 – 2008 год. се наблюдава запазване на постоянният брой на населението като тенденцията е заселване в най-близкия град Айтос.

 

 

Таблица2. Население на община Руен по постоянен адрес

Населено място

население към 15.11.2004г.

(души)

по постоянен адрес

по настоящ адрес

с. Добромир

1206

1042

с. Зайчар

1270

1147

с. Люляково

2638

1879

с.  Планиница

1923

1616

с. Просеник

1535

1462

с. Руен

2501

2314

с. Ръжица

1453

1183

с. Снягово

1214

1102

с. Трънак

1880

1322

с. Ябълчево

1274

1104

Населени места с население под 1000 души

18690

15380

община Руен

35584

29551

 

Населението на общината е сравнително равномерно разпределено по населени места, като липсва голямо селище. Значителните различия между броя на населението по постоянен и настоящ адрес са породени от икономическата миграция на населението.

По данни от НСИ естественият прираст за 2003 г. е положителен (20), родени са 328, а са починали 308 души, и демографската тенденция е благоприятна в сравнение с процесите протичащи на национално ниво.  По последни данни на Националния статистически институт За 2005, 2006, 2007 год. раждаемостта за 1000 души е  13,6 ; 14,1; 14,1 което сочи запазване на положителния естествен прираст макар и с леко понижение. Естественият прираст в брой е както следва:2005 год. – 75

                                                                                     2006 год. – 102

                                                                                     2007 год. - 74

Механичният прираст за 2003 г. обаче е отрицателен (-133), изселилите се извън общината (350) са почти два пъти повече от заселилите се в общината (217). През последните години се наблюдава временна миграция от територията на общината извън границите на страната, свързана с търсене на трудова реализация на незаетата работна сила. Това е особено тревожен факт, с оглед на това, че общината губи население в трудоспособна възраст.

Намаляването темпа на естествения прираст, комбиниран с отрицателен механичен прираст, влияят негативно на възпроизводството на населението на общината.

Образователното ниво на населението, е  изключително ниско, като делът на специалистите с висше и полувисше образование е малък – общо 1,56%[6] от населението на общината. Групата на населението със средно образование (14,14%) е недостатъчна, за да се гарантира с изпълнителски състав икономиката на общината. Преобладаваща е групата на жителите с основно (41,37%) и начално образование – (27,51%) от населението на общината. Неграмотните са 6,96%, а децата в предучилищна възраст 8,32%. Непоказано е образователното ниво на 0,15% от населението.

Записваемостта на лицата между 7 и 18 години е 85,19% и по този показател община Руен се нарежда на 216 място от общо 262 общини в България като особено ниска е записваемостта на децата от ромската общност [7],[8]. Основните проблеми са свързани с ниските доходи на домакинствата, заетостта в семейните стопанства на лицата между 7 и 18 години, както и с демотивацията, причинена от липсата на перспективи за професионална реализация.

Анализът на протичащите демографски процеси в общината очертава негативното влияние на застаряване на населението, процесите на миграция сред трудоспособното население и най-вече ниската образованост и професионална неквалифицираност на човешките ресурси. Данните показват необходимостта от специално разработване на политика за подобряване на качествените характеристики на населението на общината.

Заетост и безработица[9]

Работната сила[10] в община Руен е 14019 души, a коефициентът на икономическа активност е 49,10% което е значително под средното за страната. Броят на заетите в общинската икономика е 6869, като най-висок е делът на заетите в селското стопанство (43,01%), в индустрията (32,69%) и публичния сектор. Жените са заети предимно в селското стопанство и в производството на шивашки изделия и трикотаж, а мъжете – в селското стопанство,  промишлеността и строителството.

Средногодишния брой на регистрираните безработни в община Руен през 2003г. е 2769 души от които 1823 жени. През периода 1999-2003г. се наблюдава колебливо намаление на безработните с 253 души, като пикова година е била 2000г. (4669 регистрирани безработни). Преобладаващата част от безработните са без специалност и професия (96,5%), с работническа професия са 2,9%, а специалисти са 1,6%. С основно и по-ниско образование са 92,1% от регистрираните безработни. Безработните лица с продължителност на регистрацията 12 и повече месеца са 1463 души  (52,8%). Изключително сериозен проблем свързан с трудовата реализация на безработните е липсата на образование и квалификация, което налага провеждането на мероприятия за ограмотяване и придобиване на базови професионални умения.

Нивото на регистрирана безработица е 19,43%, което е по-високо от средното за страната (13,52%). Същевременно равнището на регистрираната безработица бележи тенденция на намаляване като за периода 1999-2003г. варира от 31,39% през 1999г. до 19,43% през 2003г.  Главната причина за това е прилагането на активни мерки на пазара на труда[11]. Незначително е влиянието на повишената икономическа активност на предприятията от текстилната промишленост, сезонната заетост в селското стопанство и строителството. Програмите за субсидирана заетост не създават устойчиви работни места и крият сериозен риск от влошаване на ситуацията на пазара на труда в дългосрочен план.

Средногодишния брой на безработните младежи през 2003г. е 632 души или 22,82% от регистрираните безработни, като се наблюдава незначителен превес на жените в тази група. Броят на лицата в изследваната група е нарастнал с 13% за периода 1999-2003г, като  изключително тревожно е над петкратното увеличение на безработните младежи с регистрирация над 12 месеца[12].

Безработните младежи са изключително неконкурентни на трудовия пазар, като липсва перспектива за заетост чрез икономическа миграция. Основните проблеми са свързани с ниското образователно ниво на безработните младежи, липсата на професионален опит, ресоциализацията и загубата на трудови навици. Проблемна е и демотивацията за трудова реализация.

Средногодишния брой на регистрираните безработни жени през 2003г. е 632 души или 22,82% от всички безработни лица. Безработните жени са 66% от всички регистрирани безработни, като показателят има устойчиво високи нива. Броят на лицата в изследваната група е намалял с 7,5% за периода 1999-2003г, Основната причина за високата женска безработица е ниската мобилност и ангажираността предимно в сезонна работа в селското стопанство.

Безработните на възраст над 45 години  формират 47,1% (1081 души) от общо регистрираните безработни лица за 2003г.. В сравнение с 1999г. броят им незначително е намалял с 96 души. Основните причини за особено високата безработица на лицата над 45г. са свързани с ниско образователно ниво на безработните ниската трудова мобилност. Безработните от тази група са в голяма степен склонни да приемат работа без оглед на нейния вид и заплащане. Тези групи са в неблагоприятно положение на пазара на труда и възможностите за заетост са силно ограничени като се ограничават до заетост в дейности изискващи нискоквалифициран и неквалифициран труд, участие в програми за субсидирана заетост, заетост в личното стопанство.

Перспективите за разкриване на нови работни места са свързани предимно с инвестиции в селското стопанство, като потенциал притежава лозарството,  култивирането на лечебни растения и  производството на зеленчуци. За разкриването на нови работни места ще допринесе прилагането на координиран инвестиционен маркетинг за привличане на нов бизнес в общината и подкрепа за местния бизнес. Инициативите за повишаване на инвестиционната и стопанската активност на местните предприемачи и привличане на външен бизнес могат да бъдат създаване на маркетингов инструментариум за участие в специализирани форуми, бази от данни, местни консултативни органи и други.

Общинска администрация не може самостоятелно да провежда активна политика на пазара на труда, не съществуват и условия за превантивна политика. Разполагаемите финансови ресурси не позволяват обезпечаване в материално-техническо отношение на програмите за  субсидирана заетост, прилагани от Министерство на труда и социалната политика.

 

ЗАЕТОСТ И БЕЗРАБОТИЦА

 

Година

2005

2006

2007

Средногодишен брой на регистрираните безработни в община Руен

1896

1580

1395

Ниво на регистрираната безработица в %-но отношение

13,52

11,27

9,95

Средногодишен брой на безработните младежи

353

285

222

Безработни жени

1397

1206

1097

Безработни на възраст над 45 год.

854

777

752

От горепосочената таблица се вижда ,че средногодишния брой на регистрираните безработни в община Руен от периода 2005 – 2007 год. трайно намалява. В сравнение с нивото на безработица за страната за 2008 год. (7,75%) в община Руен е малко над средното 9,95% за 2007 год. Средногодишният брой на регистрираните безработни младежи също намалява от 353 през 2005 год. през 2007 год. броят им е намалял на 222 или с 131души.

Средногодишния брой на регистрираните безработни жени през 2005г. е 1397 души или 74% от всички безработни лица. Безработните жени са най-уязвимата част от  всички регистрирани безработни, като показателят има устойчиво високи нива. В сравнение с изследването направено през 2003(22,82%) год. Процентът на безработните жени (78%) през 2007год. се е увеличил и то драстично.Отново причина за високата женска безработица е ниската мобилност, липса на образование и допълнителни квалификации, незнанието на работа с компютри и чужди езици, ангажираността предимно в сезонна работа в селското стопанство.

Безработните на възраст над 45 години  формират 45,1% (752 души) от общо регистрираните безработни лица за 2007г. В сравнение с 2003г. броят им значително е намалял с 329 души. Основните причини за особено високата безработица на лицата над 45г. са свързани с ниско образователно ниво на безработните ниската трудова мобилност. Безработните от тази група са в голяма степен склонни да приемат работа без оглед на нейния вид и заплащане. Тези групи са в неблагоприятно положение на пазара на труда и възможностите за заетост са силно ограничени като се ограничават до заетост в дейности изискващи нискоквалифициран и неквалифициран труд, участие в програми за субсидирана заетост, заетост в личното стопанство и др.

 

 

Социална инфраструктура

Образование

На територията на община Руен функционират 39 учебни заведения, от които 2 средни общообразователни училища, 25 основни училища, 5 начални училища и 7 целодневни детски градини. Професионални учебни заведения липсват, не се провежда професионално обучение, с изключение на подготовка на оператори за шевно производство в Средното общообразователно училище “Отец Паисий” в с. Люляково.

Броят  на учениците бележи тенденция на трайно намаляване като през учебната 1997/1998 година учениците са били 5217, през 2000/2001 съответно 4530, а през учебната 2003/2004 са били 4304 души. Ангажираните учители намаляват пропорционално на учениците, като един учител обучава средно 10 деца и от 527 през 1997г. намаляват до 410 през 2003г.

В програми за изучаване на майчин език напълно е обхваната турската етническа група, незадоволителна е работата с ромския етнос, няма програма за десегрегация на ромските училища. 

Материално-техническата база е амортизирана, необходими са значителни инвестиции за ремонт на сградния фонд, подмяна на инвентар и оборудване. Необходими са съвременни технически средства за подпомагане на учебния процес, както и оборудване на компютърни зали.

Големият брой учебни заведения на територията на общината ограничава възможностите за обновяване на сградния фонд и оборудването. Развитието на средищни училище ще допринесе за подобряване на образователния процес и ще позволи наличните ресурси да бъдат концентрирани в по-малко на брой училища.

По отношение на кадровото осигуряване на учебния процес съществува затруднение с обезпечаване на учебните заведения с местни педагози, като се привличат педагози от общините Айтос, Бургас и Ямбол. Общината провежда активна политика за подготовка и привличане на местни кадри, като осигурява финансова подкрепа за студенти в педагогическите висши учебни заведения, които се ангажират с работа в общината след приключване на образованието си.

 

Здравеопазване

На територията на община Руен няма болнични заведения. Специализирана извънболнична медицинска помощ се оказва в “Медицински център – Руен” ЕООД, който се помещава в сграда общинска собственост. Извънболничната медицинска помощ се оказва от терапевт, невролог, педиатър, хирург, акушер-гинеколог, рентгенолог, лабораторен лекар, кардиолог и 7 души полувисш медицински персонал.

Спешната и неотложна медицинска помощ се обезпечава от филиала на Центъра за спешна и неотложна медицинска помощ, гр. Бургас. За подобряване качеството на обслужването е необходимо закупуване на нови транспортни средства и увеличаване броя на медицинския персонал, който към настоящия момент е крайно недостатъчен за обслужване на населените места в общината.

Броят на общопрактикуващите лекари е 17, като един лекар обслужва средно 1680 пациенти, стоматолозите са 3, със среден брой пациенти 9517, средният медицински персонал е 32 души. Броят на пациентите обслужвани от един общопрактикуващ лекар се доближава до средния брой за страната (1466 души), но един стоматолог в общината обслужва неколкократно по-голям брой пациенти.

Спортна инфраструктура

Общината разполага със спортна зала в с. Руен и стадиони в селата Руен, Трънак, Просеник и Люляково. Спортната инфраструктура е в лошо техническо състояние, като е необходимо да се извършат ремонтни работи за нейното безопасно експлоатиране. За реализиране на инвестиции в спортната зала в с. Руен е необходимо сградата да бъде деактувана, т.к. към момента е държавна собственост.

Културно наследство

Културно-историческото наследство в общината има значително по-ограничено материално изражение в сравнение с останалите общини в рамките на областта, като липсват паметници на културата от национално значение.

Културни дейности на територията на общината се организират в 19 читалища, като активни са читалищата в селата Люляково, Руен, Просеник, Ръжица, Трънак, Череша, Вресово и др. Към читалището в с. Люляково функционира ансамбъл за автентичен фолклор запазен от българите преселници от Мала Азия, има самодейни колективи за народни песни и танци в селата Руен, Зайчар, Добра поляна, Череша и др. и кукерски групи в с. Вресово и с. Просеник.

Възможностите за изграждане на инфраструктура за културни дейности са свързани с преустройството на сграда общинска собственост, в част от която понастоящем се помещава Дирекция “Социално подпомагане” и превръщането и в многофункционален културно-информационен център.